Светослава може да управлява отлично и боинг, и камила
Летенето е нейният живот. Приятелка е на облаците, красива и дръзка. И не е стюардеса, а водач.
Светослава Милева преследва задачите си до дъно. От 30 години живее в Канада, от 22 е професионален авиатор. На нежните й ръце се подчинява даже Боинг 787, един от най-големите самолети в света, който обикаля света с 300 пасажери на борда.
Как една българка реализира фантазията да лети?
Няма невъзможни неща, в случай че ги искаш доста мощно
А и най-хубавите неща в живота в никакъв случай не са лесни, изяснява Сюзан, както я назовават приятелите в Торонто.
Не крие, че цената на триумфа е доста висока. Сериозен пръст има и ориста. Случайност я свързва с летенето, когато е първокурсничка по туризъм в университет в Канада. По самолетите я запалила нейна преподавателка. Младата българка се записала на авиокурс и когато във въздуха инструкторката й поверила кормилото за минута, разкрила огромната си обич - да се рее във въздуха като птица. Почувствах се на седмото небе, изяснява Сузи.
Амбицирала се още повече, като схванала, че в Канада няма проблем момиче да стане квалифициран водач. Така Светослава зарязала туризма и езиците и се записала в авиационен лицей. Било напряко като скок с парашут - от 1000 претенденти приели единствено 150.
Щастливците нямали време за наслада - чакало ги крепко учене. Трябвало да не помнят заниманията, нощните заведения, в случай че желаят тапия за висше обучение - водач. Програмата била натоварена, предметите - тежки, учебниците - комплицирани, като на студентите по инженерство в университета. До втората година на образование стигнали 37 студенти, от които единствено 4 девойки, най-упоритите.
Междувременно амбициозната българка натрупала опит и летателни часове на разнообразни типове самолети. След завършването на колежа през 2000 година почнала работа в самолетна компания в Северна Канада. Уж за малко, само че останала пет години. Било обезпокоително време - след атентатите на 11 септември 2001 година, срутили кулите-близнаци в Ню Йорк, авиационният бизнес е блокиран. Авиопасажерите внезапно понижават, фирмите освобождават доста водачи.
Докато нещата в авиацията се възстановяват, Светослава остава в канадския Север, където летенето е истинско премеждие - пистите са къси, покрити със сняг през зимата. А кацането в тундрата при минусови температури и непряк вятър изисква виртуозни умения, обяснява Светослава.
Тя не съжалява, че й лишило повече време,
до момента в който стигне до огромните компании и самолети.
Натрупаното самочувствие и опит й оказват помощ доста в летенето с лайнерите Ембраер и Боинг.
И до момента Светослава-Сюзан живее на педал. Мнозина завиждат на водачите на огромни самолети за живота като жители на света. Но това е извънредно стресова и виновна специалност, в която би трябвало да доказваш непрестанно, че може да ти поверят живота на стотици пасажери.
Пилотите се явяват на изпити на всеки четири месеца - и на доктрина, и на процедура на специфични симулатори. Летенето е специалност, която постанова дълги отсъствия от къщи, от време на време по пет дни, да почиваш в делник, когато околните ти работят. Трябва да се пренастроиш на ексцентрично работно време, като лекарите и служителите на реда, да свикнеш да не спиш през нощта, защото нормално полетите са нощем.
А водачите нямат право на сън, до момента в който са в кабината. Дори при включен автопилот са нащрек - наблюдават индикацията на уредите, горивото, околните летища за вероятно кацане при незабавен случай на борда. Не се случва постоянно, само че би трябвало да са готови за съответна реакция при всевъзможни изненади. В самолета има кислородни бутилки за оказване на първа помощ, поддържат връзка с лекари на земята, които съветват екипа при потребност. Винаги се отзовават и медици измежду пасажерите.
Въпреки виновната работа, Светослава се счита за късметлийка. За над две десетилетия във въздуха не е имала суперекстремни обстановки. Не й е отказвал мотор във въздуха. Птици са се удряли в крилата, само че това е дребен проблем. Кацала е със спукана гума - по този начин майсторски, че пасажерите даже не разбрали, че има проблем.
Но постоянно е готова за сериозна обстановка - на 9-10 хиляди метра в небето никой не е застрахован.
Христоматийни са случаи като този от януари 2009 година, когато пилотът Чесли Салънбъргър приземи спешно Еърбъс 320 в ледените води на река Хъдсън минути след излитането от летище Ла Гуардия в Ню Йорк, като избави от сигурна гибел всичките 157 души на борда.
Именно такива случаи са мотив за горделивост да си част от братството на водачите. Сред тях е и Светослава, която лети до Европа, Азия, Латинска Америка. Освен отговорността, това е и
шанс да попадне в най-отдалечени и екзотични кътчета на света,
непознати за мнозина светове - Япония, Хаваите, Корея, Китай.
Невероятно е да прелетиш над безкрайните плажове на Карибите, над острите ледени върхове на Хималаите и Алпите. Залезите и изгревите на 10 000 м над земята, с мигащи долу милиони светлини на нощни градове са приказна приказност, на която единствено водачите на задокеански лайнери като Сузи могат да се любуват още веднъж и още веднъж.
Затова Станислава чака с нетърпение идващия полет, вълнува се като при първа среща преди магията - да се озове над облаците, да преведе безаварийно самолета със стотици хора на борда до крайното летище.
А завършения занапред й предстоят. Със сигурност българката има неоткрити гении. Наскоро открила един от тях - язденето на камила в фамозната йорданска котловина Вади Рум, където се справила като родена бедуинка.
Още не е била и на Южния полюс - мечтае да стигне до там, както и да се разноски из ледените прелести на Аляска.
Между Канада и България
Светослава се усеща вкъщи в Канада, където са работата, околните - сестра й, обичаните племенници, приятелите. Въпреки подредения й свят в Торонто, Европа й липсва. Опитва се да лети повече до родния континент, натам я тегли кръвта. В Западна Европа има доста обичани места - във Франция, Италия, Испания. Там Сузи краде от дребното часове за отмора, с цел да обикаля музеи, галерии, исторически забележителности, театрални и оперни спектакли.
Връзката й с България е изключително мощна, не се къса към този момент три десетилетия. Идва си един път годишно - нормално през октомври, за рождения ден на майка си. Двете обожават да пътуват дружно. Тази година били в Йордания, където посетили приказния град Петра, едно от Седемте чудеса на актуалния свят, и Египет.
Светослава обожава българските планини - като ученичка карала ски на Витоша, на Пампорово. България я изненадва прелестно с всяко последващо идване - с нови здания, с общителни водачи, които към този момент стопират всеобщо на пешеходни пътеки, съвсем като на Запад.
Учудва се, че заведенията за хранене у нас са цялостни, а хората се оплакват от безпаричие.
В Америка не вървиш на ресторант, в случай че не можеш да си го позволиш. Но може би в Европа хората живеят по различен метод, смее се Светослава.
Ски и ролери за релакс
След напрегнатите часове във въздуха Светослава релаксира със спорт. Запалена тенисистка е, през зимата кара ски, сноуборд, през лятото - колело, ролкови кънки. С другари катери планините в Канада.
Помага й и огромната й пристрастеност - четенето. Ковид пандемията й дала чудесна опция да се отдаде на обичаните си книги - биографии на известни хора, исторически романи.
Светослава Милева преследва задачите си до дъно. От 30 години живее в Канада, от 22 е професионален авиатор. На нежните й ръце се подчинява даже Боинг 787, един от най-големите самолети в света, който обикаля света с 300 пасажери на борда.
Как една българка реализира фантазията да лети?
Няма невъзможни неща, в случай че ги искаш доста мощно
А и най-хубавите неща в живота в никакъв случай не са лесни, изяснява Сюзан, както я назовават приятелите в Торонто.
Не крие, че цената на триумфа е доста висока. Сериозен пръст има и ориста. Случайност я свързва с летенето, когато е първокурсничка по туризъм в университет в Канада. По самолетите я запалила нейна преподавателка. Младата българка се записала на авиокурс и когато във въздуха инструкторката й поверила кормилото за минута, разкрила огромната си обич - да се рее във въздуха като птица. Почувствах се на седмото небе, изяснява Сузи.
Амбицирала се още повече, като схванала, че в Канада няма проблем момиче да стане квалифициран водач. Така Светослава зарязала туризма и езиците и се записала в авиационен лицей. Било напряко като скок с парашут - от 1000 претенденти приели единствено 150.
Щастливците нямали време за наслада - чакало ги крепко учене. Трябвало да не помнят заниманията, нощните заведения, в случай че желаят тапия за висше обучение - водач. Програмата била натоварена, предметите - тежки, учебниците - комплицирани, като на студентите по инженерство в университета. До втората година на образование стигнали 37 студенти, от които единствено 4 девойки, най-упоритите.
Междувременно амбициозната българка натрупала опит и летателни часове на разнообразни типове самолети. След завършването на колежа през 2000 година почнала работа в самолетна компания в Северна Канада. Уж за малко, само че останала пет години. Било обезпокоително време - след атентатите на 11 септември 2001 година, срутили кулите-близнаци в Ню Йорк, авиационният бизнес е блокиран. Авиопасажерите внезапно понижават, фирмите освобождават доста водачи.
Докато нещата в авиацията се възстановяват, Светослава остава в канадския Север, където летенето е истинско премеждие - пистите са къси, покрити със сняг през зимата. А кацането в тундрата при минусови температури и непряк вятър изисква виртуозни умения, обяснява Светослава.
Тя не съжалява, че й лишило повече време,
до момента в който стигне до огромните компании и самолети.
Натрупаното самочувствие и опит й оказват помощ доста в летенето с лайнерите Ембраер и Боинг.
И до момента Светослава-Сюзан живее на педал. Мнозина завиждат на водачите на огромни самолети за живота като жители на света. Но това е извънредно стресова и виновна специалност, в която би трябвало да доказваш непрестанно, че може да ти поверят живота на стотици пасажери.
Пилотите се явяват на изпити на всеки четири месеца - и на доктрина, и на процедура на специфични симулатори. Летенето е специалност, която постанова дълги отсъствия от къщи, от време на време по пет дни, да почиваш в делник, когато околните ти работят. Трябва да се пренастроиш на ексцентрично работно време, като лекарите и служителите на реда, да свикнеш да не спиш през нощта, защото нормално полетите са нощем.
А водачите нямат право на сън, до момента в който са в кабината. Дори при включен автопилот са нащрек - наблюдават индикацията на уредите, горивото, околните летища за вероятно кацане при незабавен случай на борда. Не се случва постоянно, само че би трябвало да са готови за съответна реакция при всевъзможни изненади. В самолета има кислородни бутилки за оказване на първа помощ, поддържат връзка с лекари на земята, които съветват екипа при потребност. Винаги се отзовават и медици измежду пасажерите.
Въпреки виновната работа, Светослава се счита за късметлийка. За над две десетилетия във въздуха не е имала суперекстремни обстановки. Не й е отказвал мотор във въздуха. Птици са се удряли в крилата, само че това е дребен проблем. Кацала е със спукана гума - по този начин майсторски, че пасажерите даже не разбрали, че има проблем.
Но постоянно е готова за сериозна обстановка - на 9-10 хиляди метра в небето никой не е застрахован.
Христоматийни са случаи като този от януари 2009 година, когато пилотът Чесли Салънбъргър приземи спешно Еърбъс 320 в ледените води на река Хъдсън минути след излитането от летище Ла Гуардия в Ню Йорк, като избави от сигурна гибел всичките 157 души на борда.
Именно такива случаи са мотив за горделивост да си част от братството на водачите. Сред тях е и Светослава, която лети до Европа, Азия, Латинска Америка. Освен отговорността, това е и
шанс да попадне в най-отдалечени и екзотични кътчета на света,
непознати за мнозина светове - Япония, Хаваите, Корея, Китай.
Невероятно е да прелетиш над безкрайните плажове на Карибите, над острите ледени върхове на Хималаите и Алпите. Залезите и изгревите на 10 000 м над земята, с мигащи долу милиони светлини на нощни градове са приказна приказност, на която единствено водачите на задокеански лайнери като Сузи могат да се любуват още веднъж и още веднъж.
Затова Станислава чака с нетърпение идващия полет, вълнува се като при първа среща преди магията - да се озове над облаците, да преведе безаварийно самолета със стотици хора на борда до крайното летище.
А завършения занапред й предстоят. Със сигурност българката има неоткрити гении. Наскоро открила един от тях - язденето на камила в фамозната йорданска котловина Вади Рум, където се справила като родена бедуинка.
Още не е била и на Южния полюс - мечтае да стигне до там, както и да се разноски из ледените прелести на Аляска.
Между Канада и България
Светослава се усеща вкъщи в Канада, където са работата, околните - сестра й, обичаните племенници, приятелите. Въпреки подредения й свят в Торонто, Европа й липсва. Опитва се да лети повече до родния континент, натам я тегли кръвта. В Западна Европа има доста обичани места - във Франция, Италия, Испания. Там Сузи краде от дребното часове за отмора, с цел да обикаля музеи, галерии, исторически забележителности, театрални и оперни спектакли.
Връзката й с България е изключително мощна, не се къса към този момент три десетилетия. Идва си един път годишно - нормално през октомври, за рождения ден на майка си. Двете обожават да пътуват дружно. Тази година били в Йордания, където посетили приказния град Петра, едно от Седемте чудеса на актуалния свят, и Египет.
Светослава обожава българските планини - като ученичка карала ски на Витоша, на Пампорово. България я изненадва прелестно с всяко последващо идване - с нови здания, с общителни водачи, които към този момент стопират всеобщо на пешеходни пътеки, съвсем като на Запад.
Учудва се, че заведенията за хранене у нас са цялостни, а хората се оплакват от безпаричие.
В Америка не вървиш на ресторант, в случай че не можеш да си го позволиш. Но може би в Европа хората живеят по различен метод, смее се Светослава.
Ски и ролери за релакс
След напрегнатите часове във въздуха Светослава релаксира със спорт. Запалена тенисистка е, през зимата кара ски, сноуборд, през лятото - колело, ролкови кънки. С другари катери планините в Канада.
Помага й и огромната й пристрастеност - четенето. Ковид пандемията й дала чудесна опция да се отдаде на обичаните си книги - биографии на известни хора, исторически романи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ